0
Днешният празник Богоявление е посветен на кръщението на въплътения в човешки образ Син Божи, Иисус Христос, в река Йордан от свети Йоан Кръстител.
Съществуват свидетелства за честването на този най-древен християнски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
Йоан Кръстител излязъл няколко месеца преди началото на дейността на Иисус Христос като Негов Предтеча, както предрекъл пророк Малахия векове по-рано: "Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
Предтечата проповядвал покаяние, т.е. промяна на мисленето и на действията ни към добро според Божиите заповеди, като символично умивал греховете на хората във водите на река Йордан. Дошъл и Христос да се кръсти, но Йоан съзрял Неговата божественост и чистота от всякакъв грях, затова се опитал да го спре с думите: "Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?". Но Спасителят отвърнал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".
С тези думи Той казва две неща. Първо, че с кръщението Си направил това, което било нужно за човешката природа: всички хора се кръщавали, така направил и Той, защото още не била станала известна божествената Му природа и отказът Му от кръщение би се разбрал като човешка надменност. И второ, тъкмо при кръщението на Иисус се открила както Неговата божественост, така и троичността на Бог: Синът Божи се кръщавал във водата с човешката Си природа, Светият Дух слязъл над Него видимо, във вид на гълъб, а Бог Отец открито заявил на всички: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
Преди да се подложи на кръстителския ритуал (вариант на традиционния за евреите обред миква) Спасителят полага усилия да се подготви, „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15). Кръщава се на 30-годишната възраст (необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, преди да излезе на обществена проповед). Христос се потапя трикратно във водите на реката и излиза от тях. Това символизира тайнството на смъртта и възкресението: умира земният човек, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек.
При кръщението на Иисус се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на човешкия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието през многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата.
Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да напомня на християните, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух овехтялата от греха природа, обясняват от Българската патриаршия.
На днешния ден се извършва голям (велик) Богоявленски водосвет както над съдове с вода в храмовете, така и край водните басейни, реките, морето. С осветената вода се поръсват всички вярващи и техните домове, а често и местата на тяхната работа. Светената вода се пази през цялата година и се използва за пиене или поръсване като знак за очистване от грехове и получаване на Божие благословение.
В народната традиция с този празник завършват т.нар. Мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) коледна вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми с кисело зеле, пълнени чушки, орехи, прясна пита, колачета, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо от просо слагат царевично брашно), вино. На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ. Има поверие, че през нощта срещу Йордановден небето се отваря и който види това, всичко, което си пожелае, се сбъдва.
На Богоявление се практикува обичаят да се скача в река, за да се извади хвърления след водосвета от свещеника кръст. Този, който пръв стигне до кръста и го извади, ще бъде здрав и щастлив. Ако кръстът замръзне, това се счита за поличба, че годината ще бъде здрава и плодовита. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали си измиват лицето и ръцете си - за здраве.
Друг обичай, свързан с водата, е рано сутринта (на идния ден) момите, т.е. неомъжваните млади жени, да измият домашната икона и палешника (или какъвто земеделски инструмент го е заменил) от каденето - на реката или на чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.
Едно от имената на празника – Мъжки Водици – идва от обичая да се къпят само младоженците (наскоро оженените) и момченцата до 1-годишна възраст. На места извършват и т.нар. „хаскане“, при което 5 – 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата (бебетата), младоженците и годениците. Когато къпят мъж, подхвърлят го 3 пъти и викат: „Хааа-са!“, оттук – и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми-водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските.
Богоявление, или Йордановден, е третият най-празнуван имен ден в България след Гергьовден и Ивановден. Общо 123 107 души в България имат имен ден на Йордановден (Богоявление), съобщиха от Националния статистически институт (НСИ) на сайта си, позовавайки се на данни към края на 2024 година. Мъжете, които празнуват на днешния ден, са 66 009, а жените – 57 098. Името Йордан у нас носят 41 492 души, а Йорданка – 31 594.
Освен Йордан и Йорданка имен ден имат и Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана и др.
На 6 януари по традиция се освещават бойните знамена, флаговете и знамената светини на Българската армия. За първи път в българската история по инициатива на цар Симеон I е отслужен водосвет на българските бойни знамена преди битката при река Ахелой (20 август 917). До падането на България под османска власт през 1396 г. преди всяка битка, която води българската войска, се е извършвал водосвет. Традицията е възстановена през 1880 г. - тогава освещаването на бойните знамена на Българската армия е извършено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е извършвал до 1946 г., след което прекъсва и е възстановен през 1993 г. Оттогава във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата "За успех на народа", ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.
Източници: БТА, Българска патриаршия, Уикипедия
Напиши коментар