0
Когато домът на хората е работно място, битовият инцидент е и трудова злополука. Инспекцията по труда трябва да посети адреса и да провери всички обективни обстоятелства, включително и дали осветлението е добро, дали столовете отговарят на изискванията. Работещите от вкъщи имат същите права като тези, които работят в офиса, каза в интервю за БТА Росица Йонкова, областен координатор на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за област Габрово. По думите ѝ затова и установяването на трудови злополуки при работа от разстояние се осъществява по същия ред, както при работещите в офиса.
Росица Йонкова е магистър по управление на човешките ресурси, експерт е по трудово и осигурително право, преподавател по трудови и осигурителни права, безопасност и здраве при работа, член е на Националния стачен комитет на КНСБ.
Особеното в случая е, че при злополука при работа от разстояние работещият трябва да изрази своето съгласие да бъде посетен от контролните органи, посочи Йонкова. Ако служителят не иска да допусне проверяващите в дома си, той трябва да посочи причина и тя да е основателна, особено ако претендира за трудова злополука в домашния офис, допълни Росица Йонкова.
Според данните на наредбите, които Йонкова изнесе пред БТА, трудовата злополука се компенсира с обезщетение в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. При самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
По данни на Eurofond, цитирани от Йонкова, 41,7 милиона служители в ЕС са работили от разстояние през 2021 г., като броят на служителите, работещи от разстояние, се е удвоил от 2019 г.
Пандемията показа огромния потенциал на работата от разстояние, важен е приносът на работата от разстояние за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот. Също така работещите прекарват по-малко време в пътуване до работа и имат по-голяма автономност и гъвкавост на работното място, каза Йонкова.
Проблемите, които се открояват, са свързани с намалено социално взаимодействие и увеличаването на извънредния труд. Освен това в Кодекса на труда не е предвиден ред, по който работодателят да поеме разходите, които работникът прави в дома си за отопление, осветление, вода и интернет, ако ползва собствен такъв, в рамките на работното си време и в интерес на работата, допълни синдикалистът.
По тази причина от КНСБ предлагат да се даде възможност в закона за договаряне на месечна еднократна сума („надбавка за домашен офис“) за електричество, отопление и поддръжка, както и за наема за помещението в частното жилище на служителя, което се използва като офис пространство в случаи на принудителен хоумофис. Работодателят трябва да документира работното време, ако служителят надвишава редовно ежедневното работно време. Обикновено страните се споразумяват, че самият служител прави тези записи от името на работодателя. Според КНСБ работникът не може да бъде задължаван от работодателя да отговаря на обаждания или на имейли, или по какъвто и да е начин да бъде служебно ангажиран извън установеното за него работно време.
В България изменението в нормативната регулация относно работата от разстояние е една от мерките в Плана за възстановяване и устойчивост, която подлежи на мониторинг от страна на Европейската комисия, каза Йонкова.
Напиши коментар