0
Пламен КАЛИНОВ
Както винаги много харизматичен и контактен, проф. Минчо Минчев, този път в тандем със сина си Николай Минчев, се срещна по традиция със журналисти в навечерието на днешния концерт, в който на сцената на „Мартенски музикални дни” двамата ще свирят в една много любопитна семейна формация. В атрактивната конфигурация на Струнно дуо Минчеви баща и син ще изпълнят произведения на Жан-Мари Льоклер, Л. Шпор, В. А. Моцарт. Към лаконичният анонс на вечерта на дуо Минчеви, на сайта на фестивала е посочено още, че ще имаме удоволствието да видим и чуем Минчо Минчев, цигулка и виола, и Николай Минчев, цигулка.
След като анонсираха накратко замисъла на концерта и как са стигнали до идеята двамата да свирят точно тези автори, от в. „Бряг” зададохме въпрос към проф. Минчев дали е щастлив мигът, в който един баща може да научи нещо ново в „занаята” от сина си. На което с усмивка професор Минчев отговори: „Разбира се, това е особен вид щастие. Но аз се уча не само от Николай, аз се уча непрекъснато и от всички мои ученици в класа, в който преподавам цигулка. И понеже никога не съм крил нищо в занаята, ще кажа, че съм се възхищавал и се възхищавам на умението на Николай светкавично да влиза в една определена музикална ситуация - независимо какво произведение трябва да изсвири - симфония, ноти от опера или пък камерна музика-нещо, което той прави непрекъснато. И как да кажа, това е младо момче, рефлексите му са други (смее се!), има наистина светкавични реакции, а това са умения у музиканта, на които аз винаги съм се възхищавал…”
Разбира се, имаше и друг въпрос, към Николай-какво е чувството да си син на Минчо Минчев; и как се свири в аурата на един толкова известен баща?
Николай Минчев: „Това беше първият въпрос, на който трябваше да отговоря още при първото ни появяване заедно на сцена, в тандем, а тогава бях само на 16 години. Повярвайте, но тогава загубих ума и дума, не знаех наистина какво да отговоря. Сегашният концерт, който подготвихме за това издание на „Мартенски музикални дни”, така да се каже, публично го „репетирахме” преди няколко месеца, свирихме го пред публика. И една моя колежка и приятелка след концерта ме окуражи, като призна, че не е имало нито секунда по време на свиренето ни, в която да и е било скучно. Буквално казано, усещането с баща ми на една сцена е, че няма друга подобна комуникация, освен между баща и син, защото няма нищо нагласено, преднамерено, изкуствено, ние се разбираме понякога и без думи. Но съм забелязал, че когато сме в хармония и двамата сме добре, на свой хармонията в комуникацията „тече” безпрепятствено, а това е чудесно усещане, то на пръв поглед не е нищо особено, идва от само себе си. Това ми носи голяма забава, защото е удоволствие да усещаш, че нещата се получават бързо, без нито една нота да се случва насила, с две думи, наистина е забавно”, сподели Николай Минчев.
Тази вечер на сцената на „Мартенски музикални дни” Струнно дуо Минчеви ще поднесе на русенската публика своето възвишено откровение, признателност и обич към „Фестивала на пролетта и красивата музика, който винаги е радвал и ще радва хората, защото е част от една неостаряваща традиция, към която сме привързани и дай Боже, да сме живи и здрави, още дълги години да можем да я развиваме и да и се радваме” - каза проф. Минчо Минчев и добави: „Това е дуо Минчеви, но всъщност аз бих нарекъл концерта „Соло за двама”. А фактът, че баща и син-Минчеви, сме на сцената на "Мартенски музикални дни" ме радва и ме прави изключително щастлив, защото заедно ще изживеем с русенци една наша съвместна работа, в която предизвикателството за мен е виолата, особено като знаете, че тук е Юрий Башмет, с когото нямам намерение да „кръстосвам лък”. Той е велик музикант”, каза в своя метафорично-атрактивен стил обичаният от русенци, виртуозен талисман на „Мартенски музикални дни” проф. Минчо Минчев.
Напиши коментар