0
България отбелязва днес Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Иван Вазов, Любен Каравелов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Общото между тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни, като повечето от тях са живели през 18-и и 19-и век - в периода на Българското възраждане. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години - светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и синът му цар Симеон Велики, които се живели през 9-и и 10-и век. По тяхно време България приема християнството и е била в най-голям разцвет.
Най-известният народен будител е Паисий Хилендарски. Той е живял през 18-и век, когато българската националност е била на път да изчезне, да се претопи. Населението било неграмотно, почти никой не е знаел, че някога държавата е била велика. На запад по това време са били написани книгите "Дон Кихот" и "Хамлет", а богатите по това време българи се правели на гърци. Затова и Паисий пише "История славянобългарска" - за да повдигне духа на българите.
Последователят му - епископ Софроний Врачански, в трудните за българите времена под османска власт пише книги за просвета и работи за политическото освобождение на България.
Списъкът с българските народни будители е дълъг - всеки, който по някакъв начин допринася за благоденствието на България, може да бъде наречен будител.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-ото Обикновено народно събрание на 13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците.
С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за училищата и университетите в страната.
"Днес почитаме делото на книжовниците, просветителите, радетелите за национално освобождение и независимост, всички достойни и бележити личности, приели за своя житейска мисия да съхранят през вековете духовните ценности, които и до днес ни спояват здраво като народ." Това се посочва в публикация на правителството на официалната страница на Министерския съвет във Фейсбук по случай 1 ноември - Деня на народните будители.
"Обръщаме се с признателност към миналото и отправяме благодарност в настоящето към всички около нас, които ни вдъхновяват за добротворчество и събуждат стремежа ни за повече знание, култура, духовност, разбирателство и родолюбие. Честит празник!", се отбелязва още в публикацията.
"България вероятно e единствената държава в света, която чества подобен празник - празник, в който се почитат заедно заслужилите българи: просветители, книжовници и революционери", се казва в приветствието за Деня на народните будители на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков. "Този ден е символ на просветата, на културата, на жаждата за знание на народа ни", посочва той.
По повод празника пред сградата на президентството ще се проведе тържествена церемония по издигане на националния флаг. Държавният глава ще приеме строя на Националната гвардейска част. След церемонията в Гербовата зала на „Дондуков" 2 държавният глава ще отправи приветствие за Деня на народните будители.
Празникът се отбелязва в цялата страна с различни
Напиши коментар