0
Пламен КАЛИНОВ
Концертът „Сезони” на саксофонен квартет Signum и акордеониста Мартинас Левицкис надмина очакванията ми за онова, което имах като първоначална представа, получена на иначе интересния брифинг с медиите. Защото - едно е да ти го разкажат предварително, докато задаваш „умни” въпроси, друго е да го чуеш на живо и трето е да го осмислиш, докато отзвучават вътре в теб първите по-ярки впечатления от този наистина запомнящ се концерт - едно от най-силните дотук попадения на 57-ото издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни”. По-нататък ще се опитам да обясня защо организаторите са уцелили в Десетката с поканата към тези момчета да ни гостуват за втори път на Голямата фестивална сцена и да доведат със себе си гигантски талантливия Левицкис.
Ярка индивидуалност на всеки един от изпълнителите, невероятно отработен синхрон в общата тоналност на квартета и брилянтно направени партитури от музикантите. Пиша „направени”, защото те свирят класика, но я адаптират към своите инструменти. И, откровено казано, докато ги слушаш, не ти липсва чак толкова оригиналът на онова, което по нов начин звучи чрез саксофонния вариант (cover). Напротив, опорните точки на музикалното повествование те водят към познато тонално усещане, но в едно съвършено ново приключение на сетивата и в галопирането на мисълта напред, към следващата фраза, на свой ред изненадващо добре „конструирана” и брилянтно изсвирена от Signum. Тези момчета са покъртително перфектни. Постигнатото от тях съвършенство не е плод само и единствено на безупречен талант, а и на преживяването на музиката като обща кауза в името на „красотата, която ще спаси света” - неминуемо, необратимо и завинаги ще го спаси.
Дотук обаче с естетиката на поетиката в изпълнението на Signum, които в първата част на „Сезони” поднесоха не само експериментална, но и почти несмилаема от първо слушане трактовка на Й. С. Бах – Италиански концерт BWV 97. Оригиналът на творбата е от 1735 г., а ние в Русе я слушахме през 2017-а в саксофонен вариант и в нови пулсации и ритмика, които нито за миг не накърняват целостта и мащабността на Йохан Себастиан Бах. Гениалният германец е преправял Италианския концерт от цигулково за клавирно изпълнение, а тези момчета го изсвириха със саксофони Signum и са доразвили специфичната и оригинална интермедия на немеца, придаваща на произведението безкрайност в мелодичната линия, а саксофоните просто внасят нова лирична поетичност и сдържана експресивност в прекия досег с публиката, като произведението става част от музикалните инвенции на 21-ви век. Така новата/стара музика става някак много „наша”, на съвременника, който не се опитва да я разбира, а просто я усеща по нов начин и затова я приема истински.
ГВОЗДЕЯТ на концерта обаче беше виртуозът на акордеона, младият литовец Мартинас Левицкис. Транскрипцията (пренаписването) на „Четирите годишни времена” (1725 г.) на Антонио Вивалди за акордеон и саксофон е на квартет Signum и на това супер гениално момче от далечната северна, финска земя. Левицкис очевидно владее не само класическите похвати на супер акордеонист, но има безспорния талант да „наднича” много смело и новаторски в старите партитури на титаните - в случая Вивалди - и да прави нещо креативно и много смело. Бароковите ноти на италианеца, преминали през сполучливата творческа асимилация на литовеца, имат нов живот и може би точно затова въздействаха почти магически върху препълнената догоре зала на Доходното. Аплодисментите изригваха спонтанно, понякога дори бързаха да изпреварят взимането на глътката въздух от музикантите между паузите на наситения с много вътрешен огън концерт на квартета и акордеониста.
Астор Пиацола и „Четирите годишни времена на Буенос Айрес” буквално заредиха с адреналин „до козирката” вътрешно-емоционалния заряд на публиката, изпаднала във възторг от филигранната игра на музикантите с нотния текст, превърнат в плътна и съдържателна емоция, която няма как да се разкаже, анализира и разшифрова, още по-малко пък в един вестникарски репортаж от може би най-зрелия и запомнящ се новаторски концерт на 57-ите „Мартенски музикални дни”.
Бурни овации, викове „Браво” и „Още” възпламениха прекрасния завършек на това приключение за четири саксофона и един акордеон. Разбира се, момчетата излязоха на бис, получиха огромни букети цветя и ги върнаха обратно на публиката с усмивка и вероятно с вътрешното обещание (много ми се иска да е точно така!), че може и пак да ни гостуват в някое от следващите издания на този неповторим пролетен празник на музиката в Града на свободния дух.
.jpg)
Напиши коментар