0
На 13 февруари преди 450 години умира Бенвенуто Челини, една от най-забележителните ренесансови фигури - италиански скулптор, ювелир, художник, воин и музикант. Творчеството му оказва влияние върху развитието на маниеризма. Известен е не само със своите скулптури, златарските произведения и двата си трактата – „За златарството“ и „За скулптурата“, но преди всичко със знаменитата си автобиография, в която описва своите приключения, мисли и чувства с откровеност, нехарактерна за жанра автобиография отпреди това, и го прави на богат разговорен език. Тя се превръща не само в жив и колоритен портрет на своя автор, но и най-завладяващия разказ за ренесансовата епоха.
Челини е роден през 1500 година във Флоренция. Баща му го учи на музика и държи да стане композитор и музикант, но на 13, въпреки несъгласието на баща си, момчето се хваща чирак в златарско ателие. На 16 участва в улични сбивания, за което е изгонен за 6 месеца от града.
В Сиена и Болоня усъвършенства не само уменията си в златарството, но и в музиката, като флейтист и свирач на корнет.
След първото изгнание Челини през 1523 се сбива отново и бяга в Рим. Там прави собствено ателие, впечатлявайки папа Климент VII с уменията си на ювелир, който го взема под покровителството си.
Когато Рим е нападнат от императора на Свещената римска империя Карл V, Челини се включва в отбраната и по признанията си в своята автобиография, убива двамата водачи на имперските войски – Шарл дьо Бурбон и Филип Оранжски. Челини се прибира във Флоренция, след като Рим все пак е превзет. В родния си град прави медали и монети, включително за френския крал Франсоа I.
Прочува се и по-късно в Рим е назначен за шеф на дизайнерския отдел в папския монетен двор.
Скоро трябва да се спасява от преследване, след като за отмъщение убива убиеца на брат си, а няколко дни по-късно пребива един нотариус, затова бяга в Неапол.
Той получава благосклонност от новия папа Павел III, независимо от ново убийство по време на междувремието три дни след смъртта на папа Климент VII през септември 1534 г. Четвъртата жертва е съперник златар Помпей от Милано.
На 37-годишна възраст Челини е обвинен в кражба на папски скъпоценности, затворен е в кула, от която бяга, заловен е и го грози смърт. Спасява го един кардинал, но все пак скулпторът предпочита да се махне от Рим и заминава във Франция, където кралят му дава щедри поръчки. Най-известната творба на Бенвенуто Челини от френския период е прочутата златна солница, предназначена за краля и украсена с образи на морски бог и земна богиня.
След творбите на Фаберже, солницата се смята за най-известното ювелирно произведение в света и през вековете има собствена необичайна съдба.
В родната Флоренция по поръчка на херцог Козимо Медичи прави пък най-известната си голяма скулптурна творба – „Персей с главата на Медуза”, тя още може да се види на Пиаца дела Синьора във Флоренция.
Създава редица статуи и реставрира антични произведения. Отново е затворен заради нападението на бижутер (1556), а през следващите години поради обвинение в хомосексуализъм получава четиригодишен домашен арест. Последното му монументално произведение е „Разпятие“. Неговата автобиография (1558) се превръща в перлата на творчеството му.
През 1562 година Челини се жени и има пет деца (две от които са незаконни). Скулпторът често боледува и поради тази причина не присъства на погребението на любимия си учител Микеланджело.
Бенвенуто Челини умира на 13 февруари 1571 година във Флоренция. Погребан е с големи почести в църквата „Благовещение“.
След смъртта на художника ръкописът на автобиографията му е вече завършен и копия от нея са разпратени на приятели.
После дълго време текстът се смята за изчезнал. През 1728 е издаден за пръв път в Кьолн и веднага се превръща в европейски бестселър. Книгата е толкова популярна, че става мит, а постепенно и животът на Бенвенуто Челини сам по себе си се превръща в предмет на изкуството. Върху мотиви от него се базират едноименна опера на Хектор Берлиоз, роман на Александър Дюма-баща, бродуейски мюзикъл, деянията на Челини се обсъждат в произведения на Балзак, Юго, Марк Твен, Хърман Мелвил, Агата Кристи, Ян Флеминг, Лоис Макмастър Бюджолд.
Автобиографията на Челини съдържа уникална историческа информация за различните езотерични практики на Ренесанса. Сред тях има имагинативна магия, мистични религиозни видения, колективни призовавания на духове, характерни за флорентинския неоплатонизъм, каквито мотиви се срещат и в Гьотевия "Фауст".
Самият Гьоте познава книгата на Челини и е нейният първи преводач на немски през 1789. Великият Салвадор Дали пък е толкова впечатлен от личността на ренесансовия творец, че прави страхотни илюстрации за неговата Автобиография.
Напиши коментар