120-годишната история на българската скулптура пристигна в Силистра

Алексей МИНЕВ

Силистра е четвъртият град в страната, след Плевен, Велико Търново и Добрич, където гостува представителната изложба от скулптурни творби на най-добрите бивши и настоящи преподаватели и студенти от катедрата по скулптура на Националната художествена галерия, заяви ръководителят на катедрата доц. Цветослав Христов.

Повод за голямото културно събитие, с което Художествената галерия в Силистра стартира годината, е 120-годишнината от основаването на Националната художествена академия. Около 50 произведения на големите имена в българската скулптура, а и на младите, но също талантливи творци, ще видят силистренските почитатели на изящното изкуство в салоните на галерията. Скулптурите са дело на 45 автора, сред които са имената на академиците Иван Лазаров и Крум Дамянов, на професор Любомир Далчев и др. От фонда на силистренската галерия експозицията е обогатена и със скулптурите на професорите Ангел Станев и приятелят на Силистра Георги Чапкънов – Чапа.

Експозицията съдържа 120-годишната история на специалността, снимков материал от основаването, както и думи на основоположниците на катедрата. Настоящето от живота на специалността е подкрепено с визуален видео материал на преподаватели и студенти от последните 20 години, както и работи на студенти от последната защита в двете магистърски програми в специалността. Изложбата ще гостува и в други градове на България и на финала ще бъде представена в изложбен комплекс на СБХ в София през есента на 2017 г.

„Идеята ни е да популяризираме българската скулптура, защото в последните години тя започна да се ползва като нарицателно. Всеки я използва като дъвка – дъвче и прави балони с нея, които се пукат и цапат носовете и бузите, но нищо повече. Истината е, че тя има много дълбоки корени и традиции, стъпила е на много здрави принципи и основи. Основателите на специалността в Академията са възпитаници на европейски майстори. Нека им дадем почит и уважение“, заяви доц. Цветослав Христов.

Създаването на Катедра „Скулптура“ към Художественото училище преди 120 години е акт на дълбоката необходимост на тогавашния национален елит да се приобщи към културния живот на Европа. Феноменален факт е, че става сложен, епохален скок в изобразителното ни изкуство. От вековна традиция в живопистта и резбата, реализирани в православните храмове, се приема проблематиката от европейските художествени академии.

Новият вид професионализъм става основна мярка. Първите професори Жеко Спиридонов и Марин Василев, като възпитаници на европейските академии донасят новите модели на пластичен изказ, основаващи се на дълбоко познаване и пресъздаване на човешката натура. През пълния курс на обучение са дисциплината етюд по натура и скулптура – композиция. Последните 25 години донасят отваряне в обучението по отношение на целта и критериите свързани дотогава с класическите. Това е естествен рефлекс към новите явления в художествения живот.

В резултат на това се появява и втора магистърска програма „Скулптура форма и движение”, която има за цел да отговори на новите форми и интереса на студентите към тях. Паралелното провеждане на двата подхода към днешната практика на катедрата е като резултат от разбиране за натрупването и създаването на художествен продукт, който отговаря на професионални критерии без да следва догматични ограничения.

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати