0
На днешния 13 юли се навършват 100 години от рождението на голямата народна певица Вълкана Стоянова. Тя е родена в село Люлин, Ямболско, в многолюдно семейство, с 4 доведени и 6 заварени деца. Певицата твърди, че е наследила певческите си умения и от двамата си родители, както и от единия си бащин брат, който бил свещеник и имал чудно красив глас. Големият репертоар от песни на певицата е наследство най-вече от майка ѝ, а усвояването им ставало по седенки и сборове.
Изпълнителското ѝ дарование е особено въздействащо при бавните песни в невероятното единство с кавалджийския съпровод на Никола Ганчев.
Голямата певица е и сред първите български изпълнители, регистрирали записи на народни песни върху грамофонни плочи. Първата песен, която изпява, е „Стоян на Рада думаше“. През 1936 г. я записва в студио „Арфа“. Следват записи за различни студия.
Вълкана пее в ансамбъл „Филип Кутев“ от основаването му през 1951 г. Когато дошла да кандидатства в Ансамбъла, нейното име вече е било популярно. Явява се пред журито, в което са композиторите Филип Кутев, Петко Стайнов, художникът Илия Бешков. Вълкана казала, че няма да пее заради цигарения дим, изпълнил помещението, разказва пред БНР Тодор Тодоров, работил десетилетия като технически директор на Ансамбъл ˮФилип Кутев“.
В репертоара си Вълкана Стоянова има над 500 народни песни, сред които „Нягол на Милка думаше“, „Алтанлъ Стоян войвода“, „Димо на Рада думаше“, „Станке ле, урум беглийке“. Много от тях са записани в Българското национално радио. Пяла е самостоятелно, под съпровод на известния кавалджия Никола Ганчев, с когото са записани повечето ѝ песни, и с ансамбъл „Филип Кутев“ – на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. Получила е званията „Заслужил артист“, а от 1972 г. – „Народен артист“.
Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет. В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс „С песните на Вълкана Стоянова“.
Освен неповторимите си изпълнения, Вълкана Стоянова оставя след себе си своите ученици, по-известните сред които са: Бинка Добрева, Мария Колева, Мария Бинева, Гинка Иванова, Дарина Славчева, Венета Костадинова, Десислава Донева и Стоян Варналиев.
През 1999 г. Елена Огнянова издава книгата „Песните на Вълкана Стоянова. Откак се помня, все пея“, събрала 170 нотирани песни, подбрани от самата певица. През същата година Вълкана Стоянова получава новосъздадената Награда „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас.
През 2002 г. е издаден компактдискът „Гласът на Тракия“, събрал едни от най-известните песни от репертоара на певицата.
Вълкана Стоянова е почетен гражданин на Стралджа от май 2007 г. През февруари същата година кметът на Стралджа отправя искане Вълкана Стоянова да бъде удостоена с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, по случай 85-годишнината на народната певица и приноса ѝ към българската култура.
Вълкана Стоянова умира в София на 11 януари 2009 г., на 86 години. На 25 май 2013 г. е открит паметник на Вълкана Стоянова в родното ѝ село.
През 2015 г. в Стралджа е създадена фондация „Вълкана Стоянова“. Целите са да се популяризира името и творческата дейност на Вълкана Стоянова, подпомагане и утвърждаване на българския фолклор и традиции, откриване и подпомагане на таланти и младежи да развиват своите заложби и потенциал в автентичния български фолклор.
Напиши коментар