100 години от рождението на Елена Стефанова

Елена Стефанова твори в Русенския драматичен театър от 1970 до 1982 г., но този дванадесетгодишен период е достатъчен, за да бъде наречена русенска актриса, а името й да бъде включено в Пантеона на най-големите творци от историята на Русенския театър.

Това е съвсем обяснимо, защото в Русенския театър Елена Стефанова попада в зенита на творческата си зрялост: тук тя изиграва най-бляскавите си роли, тук получава известност, тук получава много награди – държавни отличия и награди за актьорско майсторство. Така с творчеството си Елена Стефанова се утвърди като една от големите актриси на извънстоличния ни театър.

На Елена Стефанова еднакво се отдаваха и драматичните, и комедийните персонажи. Тя имаше дълбокия усет да навлезе в същността на образа и да изведе на сцената бляскаво най-същественото от неговата драма или неговия комизъм. Затова всички образи имаха социален обем, психологическа плътност. Те предизвикваха катарзис или неустоим изблик на смеха. Ако трябва да обобщим общото внушение от героините на Елена Стефанова, това е силата на въздействие на едно достолепие, което имаше корени в здравия разум и мъдрост на героините й, в техните овладени емоционални изблици и пориви.

Това незабравимо въздействие на играта на Елена Стефанова бе проявено в много нейни роли като Костанда от „Свекърва” на А. Страшимиров, Баба Злата държавната жена от „Босилек за Драгинко” на К. Илиев, Вида от „Майка на всички” на Г. Караславов, „Уийни от „О, щастливи дни” от С. Бекет, леля Руца от „Птиците на нашата младост” на Й. Друца, Федося от „Последните” на М. Горки и др. Елена Стефанова особено имаше усет да изрази разнообразните изживявания на българската жена, на българката в различните исторически периоди. Самото й излъчване на сцената носеше българско достолепие и мощ.

Актрисата беше известна и от редица участия в киното и телевизията. Но особено впечатление тя направи в ролята на Мариола от филма „Татул” по едноименния роман на Г. Караславов. Самият автор беше казал, че тъкмо такава си е представял своята героиня и беше възхитен от нейното изпълнение.

За творческия й път през 1976 г. дългогодишният драматург на театъра Василен Васев написа и издаде книгата си "Елена Стефанова. Творчески портрет".

Елена Стефанова почина на 10 март 2010 г. и бе погребана във Велико Търново, където живя последните си години.

Елена Стефанова притежаваше необикновена етичност към колегите си, с обич и насърчения се отнасяше към младите артисти и им даваше много ценни съвети за професията, притежаваше мъдрост в поведението си, с което вдъхваше респект в околните. Затова съвсем непринудено всички я наричахме „Маме”. Тя беше образец на прекрасен професионалист и духовен човек.

Изпитваме гордост, че една от големите български актриси дълги години твори в Русенския драматичен театър. А това е един от знаците за значимостта и авторитета на този състав в българския театър. Затова нека в годината на 100-годишнината от рождението на Елена Стефанова се поклоним пред нейния творчески живот и нека примерът й на голям творец продължи в делата на днешните русенски театрални творци.

По повод 100-годишнината на актрисата Русенският театър и Държавен архив-Русе ще експонират във фоайето на Голямата сцена през октомври изложба, посветена на творческия й път.

Крум ГЕРГИЦОВ