0
Пламен КАЛИНОВ
В сряда от 17.00 ч. в Регионалния исторически музей известният русенски художник Иван Д. Иванов-Йоаний и неговите ученици от НУИ „Проф. Веселин Стоянов” ще отбележат по креативен и много особен начин 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Иначе датата 24 май винаги е 144-ият ден в годината според григорианския календар (145-и ден през високосна година). След 24 май остават 221 дни до края на 2017-а. Споменавам тези числа/цифри, защото Йоаний и неговите питомци ни канят на пърформънс, озаглавен „ТАРО - Алфавитни знакови системи, 2017”.
И както е навсякъде в модерния свят, представянето (от англ. performance) ще има своеобразен медиатор и апологет - д-р Кристин Димитрова от СУ „Климент Охридски”, която специално пристига в Русе за тази среща. А Кристин е много, много интересен човек, който се вписва идеално в българските културни приноси към отварянето ни за света и отварянето на света към нас.
По правилата на добрия вкус и в знак на добронамереност към любопитните, ще подчертаем, че подобни прояви са трудно податливи предварително на каквато и да е дефиниция и обяснение, защото са артистичен начин за контактуване между публиката и авторите. Разбира се, това се случва само когато са направени с много вкус и с дълбок подтекст на онова, в което всички участват, за да осмислят провокацията и да си кажат нови неща за непознатото, което ни прави съвършените познати, ако го търсим и преоткриваме заедно.
Какво всъщност ще представлява артистичната среща на Иван Д. Иванов-Йоаний и неговите ученици с публиката и защо идеята е подкрепена от Lions club Russe - Sexaginta Prista?
Председателката на дамската секция на клуба Милена Славова отговори специално за в. „Бряг”: „Както е добре известно, нашият девиз е „Ние служим”. Решихме да подкрепим този креативен творчески експеримент, който ще бъде точно в Деня на българската просвета, писменост и култура - 24 май. Няма нищо показно или необичайно, просто подаваме ръка и се опитваме да служим на една творческа кауза, на нещо, което е нетрадиционно, необичайно, но много интересно, след като чухме каква е същността на артистичния прочит на българската азбука през космогонията и калиграфските особености на нейните знаци. Вярвам, че ще бъде интересно за всички, които дойдат на пърформанса и усетят по нов начин смисъла и същността на българския принос в световната културна съкровищница чрез създаването и разпространението на българската азбука”.
В интерес на истината, разговорът ми с Йоаний не потръгна особено гладко, защото той е пословичен мълчаливец, особено когато трябва да говори за своя идея предварително. И все пак, в името на доброто творческо приятелство, той каза няколко интересни неща - нещо като своеобразни ориентири към проявата. Затова ще си позволя да предложа парченца/отломъци от признанията на Маестрото, загадъчно усмихнат през димната завеса на неизменната си лула: „На пръв прочит на мнозина това ще се стори дори светотатство - да търсим успоредици между калиграфията, рисунъка на българските букви и символиката, калиграфията в картите ТАРО. Но не е точно това и не е точно така. Преди години, в планината Хуан Шан в Китай с моя приятел Лиу Ксин Чен спряхме да пием чай при негов познат. Синът на този човек - 7-годишно хлапе, си пишеше „домашното” и аз попитах баща му какво пише. Той каза, че малкият знае значението и може да изпише 5000 йероглифа и се упражнява за калиграфски пърформанс. Тази случка се запечата в мен и ме накара да се замисля защо децата в западния свят вече трудно научават дори 22 букви, чиито значения са идентични в повечето алфавитни знакови системи? Нюансите на гласните имат цветове (според Артюр Рембо „Алхимия на Словото”), но символите на останалите букви са едни и същи. Ето така тръгнах по симетричната и огледална същност на понятията, за да „преоравам” историята на познанието от Платон до божественото сътворение на българската азбука, творение на нашите първоучители Кирил и Методий. Стремежът към Знание и Съвършенство е вродена особеност на човека, един от най-мощните корени на културата. Този стремеж е толкова силен, че се превръща в страст, подчиняваща всичко на своите цели. Индивидът може да се стреми към съвършенство, има го в писанията: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.” – Мат.5:48). За щастие, ние сме направили съвършено изрисувана, калиграфски и философски осмислена азбука, в която намирам допирни точки с отделни символи в алфавитните системи на Таро. А празникът на българската писменост и култура е със сигурност единственият наистина достоен за национален ICH-знак за нематериално културно наследство – онова, което винаги ще ни зарежда със самочувствие, че „и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книги да четат” – именно предвиждането/познанието с алфавитни знаци – безценно, нематериално културно наследство, каквото е нашата азбука. Затова братята Св.Св. Кирил и Методий са обявени за духовни съпокровители на Европа (Egregiae Virtutis 1980 г.), а нашите духовни пастири са ги сравнявали с Аврам и Моисей. Това е причината да направим, да сътворим този пърформанс с моите ученици - заедно всички да се пречистим, да открием истинското изкуство и да предвидим, ако имаме сили, бъдещето си.”
Ами, това пък е краят на моя трудно откъртен, журналистически отломък от философията на предстоящото представяне в Регионалния исторически музей. Благодарен съм на Йоаний и на Милена Славова, че се съгласиха да кажат разточително много неща за читателите на „Бряг Медиа груп” в навечерието на една обещаващо интересна творческа премиера на Маестрото и неговите ученици.
Напиши коментар