0
Утре от 18.00 ч. в малката зала на „Борисова” 6 двамата русенски художници Гриша Кубратов и Живко Лазаров откриват своята първа обща изложба, в която обаче всеки от тях ще демонстрира индивидуален и много особен поглед, и посока на въздействие на творбите у ценителите на изяществото в Русе. В експозицията са подредени общо 40 платна.
Всъщност, авторите представят пред публиката най-новите си неща и неконвенционалните си подходи към пресъздаването на линиите на живота в цветови гами и рисунък, който е характерен за ритмиката на 21-ото столетие, но съдържа в себе си романтично-класическите подходи към съзерцаваните обекти и тяхното претворяване върху платната.
Ето и признанията на двамата автори в аванс, преди старта на експозицията довечера.
ГРИША КУБРАТОВ: „Общата линия на подреденото от мен в тази изложба е погледът към картината, към платното като …сцена. Взирайки се в Празнотата, мислено се превръщам в създател на светове, като се опитвам да открия устойчивост на идеите чрез формите, укрепени емоционално, но и смислово построени с помощта на „лепилото”, наречено Време.
Разпадаща се „устойчивост”, това са моите картини! Художеството е знак, зад чиято привидно застинала неподвижност се крие своеобразна „машина на времето”, готова всеки момент да поеме към нови паралелни светове. Картината е и сцена, върху която художникът и зрителят творят и мечтаят заедно; място, където цветът е символ и философия на емоциите. Чисто технически, неуморните и трудолюбивите четки на художника изминават стотици километри, за да достигне цветната приказка или история до индивидуалността на всеки зрител. Искам да дам могъщество, мащаб и монументално звучене на рисунъка, и така неговата енергия да докосне всеки, дошъл на изложбата. Често си мисля за силата на „езика” в една картина, за това как образите пораждат словото, което после ги интерпретира и така сто зрители, застанали пред една картина виждат всъщност сто картини. Ето така изкуството може да се мултиплицира! Тези образи са носители на информация и на идеи, те са енергията, която се трансформира в един нескончаем свят на „дежа вю” и в „спомени от неизбежното бъдеще”. Те са сънищата или другата „реалност”, която ни дава възможността да се пренесем в една по-различна Вселена. Картината ни дава и още нещо: шанс да запазим усетената, придобитата енергия за Вечността и в този смисъл тя е своеобразна „банка” за съхранение на образи и мисли, на идеи, които можем да споделим със света. Картината е приказка без начало и без край, посочваща пътя и на художника, и на зрителя, които могат да творят заедно в търсене на вечните въпроси за безсмъртната Душа и за живота - тук на Земята. Често се питам: Остават ли картините някъде? Да! Те са в Нищото, в Чернотата, от която се пораждат всички цветове, докоснати от Светлината, за да се проявят същностите на нашите очаквания, надежди и мечти.
Благодаря предварително за съавторството на всички, които ще уважат тази изложба! Нека в моите картини всеки открие себе си и да намери нова посока за пътешествие. Светът знае за нас и винаги ни очаква! И ако все пак се запитате какво се случва след края на една изложба… ами вие сте вече в нея.”
Малко по-„обран”, но също толкова концентриран в предстоящото начало на изложбата довечера, ЖИВКО ЛАЗАРОВ сподели за „Бряг Медиа Груп”: „Предизвикани от една идея, осъдени заради една идея, търсещи една идея, или погалени от нея - така ни карат да се чувстваме обикновено картините. Те ни нашепват познати и непознати внушения, или ни крещят, а понякога чрез тях и благодарение на тях дочуваме мелодия, но винаги и всеки път различна. Нека тайнството на тази моя изложба да продължи, за да получим своята насъщна, необходима, задължителна доза адреналин от общуването със света на Вдъхновението. Да оценим неговата провокативна закачка, контраста и цветовете през нашите собствени колебания или категоричност"…
Напиши коментар