0
Пламен КАЛИНОВ
Джазовите класици-интерпретатори от Chicago Jazz Philharmonic и русенските филхармоници наистина превърнаха един от последните концерти
в програмата на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в стопроцентово професионална и неподражаемо красива вечер. Те успяха да направят обещаната трансформация от света на динамичния 21-ви век в музикално преживяване по т.нар. „Трети път” - да съчетаят стилове, стилистика и музициране от различни епохи в едно цяло, подчинено на ритмиката и особеностите на джазовата импровизация, без да прекаляват в свободата на избора и предпочитанията към определени теми и произведения на класическата музика и класическите джаз стандарти.
С две думи, имаше от всичко в изобилие и което е по-важно - те свириха като „змейове”, в акомпанимент на прекрасните русенски музиканти. Няма да скрия гордостта си от факта, че в Русе имаме блестящ класически оркестър, филхармония за завиждане, защото нашите „работиха” на сцената с лекота и с приповдигнато усещане за красив и съдържателен музикален „купон”, в който имат привилегията и удоволствието да участват на живо, под диригентството на световен музикант и тромпетист като сър Орбърт Дейвис. Това титулуване си е чисто мое хрумване, не си мислете, че американецът е получил титлата „Сър” от Нейно Величество Кралицата на Велика Британия. Нищо подобно, просто това е един 200-процентово изваян по божествените неведоми пътища „огромен” музикант, с още по-невероятен и необятен капацитет на гръдния кош и въздух в белите дробове. Докато го слушам, имах усещането, че тромпетът в ръцете му ще се изправи, защото той буквално му „вадеше” душата с неподражаемо умение да управлява звуците в тази блестяща тръба и да изтръгва спонтанни аплодисменти от зашеметената публика. А русенската публика е част от емоцията в един от градовете-създатели на джаза, затова тя не е за подценяване. И трябва да призная, че дошлите на тази концертна вечер изживяха почти неописуем възторг от онова, което чикагските джазмени бяха подготвили в програмата на своя забележителен концерт, наречен неслучайно от Орбърт Дейвис „Третият път”. Станахме свидетели на неокласическо разбиване на пух и прах на представите за невъзможна конфигурация между класиката и джаза. Нищо подобно и нищо извънредно не се случи, освен една нова и завладяваща емоция, за която още дълго ще се говори и пише, но вече от специалистите и познавачите.
Американците, по скромното ми мнение, просто са дали прекрасен живот и съдържание на тази само на пръв поглед „еретическа” идея - за бракосъчетание на класиката и джаза. Живот, който е не по-малко емоционален и съдържателен от завещаното на човечеството чрез партитурите, оставени за бъдещето от колосите на чистата класическа музика. В края на краищата, „Мартенски музикални дни” са място и за нова традиция. Фестивал, който не остарява и заради предлагането на енергията на креативни експерименти, споделени с публиката от смели музиканти, стъпили върху традицията по нов начин, без да се страхуват от възможността за провал или неуспех.
Така, за първи път в България на 57-мото издание на „Мартенски музикални дни”, концептуално „Джазът срещна класиката” - в лека перифраза на наименованието на концерта.
Няма да издам тайна като кажа, че по признанието на самите организатори и лично на директорката на фестивала Ива Чавдарова, този концерт е подготвян повече от две години. Били са необходими поне 24 месеца, за да се изпипат детайлите в „музикалната логистика” на приключението, наречено от големия тромпетист Орбърт Дейвис „Третият път”. Два фестивала са се извъртели на сцената в Русе, докато гостуването на музикантите от брега на езерото Мичиган (там е разположен Чикаго) пристигнат на брега на Дунав, за да споделят идеи за нов професионализъм с русенските си колеги.
Ударната група от Chicago Jazz Philharmonic, солистите: Стийв Ейсен, саксофон/флейта; Ърни Адамс, перкусии; Леонардо Лопез Варади, пиано Джон Моулдър, китара; Зара Захариева, цигулка; Стюарт Милър, бас; Диригентът и солист Орбърт Дейвис, тромпет, бяха в завиден синхрон с нашите музиканти в „бурята” на един наистина нов ритъм, а в действието на сцената със специално участие се отличиха Любомир Денев, пиано и Теодосий Спасов, кавал. „Новият Орфей” - Теодосий Спасов, беше както винаги на особена висота и в брилянтна импровизация с американците и целия оркестър, за да докаже за кой ли път, че душата на всеки инструмент е необятна и зависи от амплитудата на трептене в огнището на таланта на отделния музикант. А Теодосий, това е без коментар, има космическа дарба и тя очевидно допадаше на чикагските музиканти. Като прибавим, че Теодосий Спасов много пъти преди това е свирил с русенските симфоници, ефектът от българо-американския концептуално неразгадаем сблъсък между класиката, джаза и народно-фолклорната ритмика направо бяха в десетката на високия емоционален градус. Не съм особен привърженик на емоционалните изхвърляния, но без никакво изхвърляне ще Ви призная, че такава среща в музикалната стилистика на съвремието не е имало и русенско-чикагският филхармоничен джазов взрив ще се запомни като музикална архитектура от нов вид. Като красиво усилие, с невероятно сполучлив заряд и магнетизъм в приобщаването на младите хора към музиката на 21-ото столетие, която по всяка вероятност ще бъде в измеренията на друга калейдоскопична пъстрота и универсалност, и друга тоналност, носеща цялото великолепие на завещаните и съхранените творчески традиции на предходните поколения.
И понеже става дума за американска следа в „Мартенски музикални дни”, няма как да минем без продуцентите. Този концерт е продукция на Марк Инграм; брилянтната прецизност на полифоничния звук, във всичките му пространствени и духовни измерения са на инж. Роджър Хейс и Артър Търнбул. Както сами разбирате, всичко беше българско, но по американски подсигурено, дори и в най-дребните детайли. Всъщност, нашите гости отвъд океана са носители на перфекционизма като гарант на традицията, която при тях е само на 200 години, но е поразителна в „попиването” на най-доброто от цялото земно кълбо чрез привличане в американска орбита на най-кадърните и подготвени хора от планетата.
Последен репортерски щрих - находка от деня, няколко часа преди описания концерт. На пейка пред Доходното, под косите лъчи на пролетното русенско слънце, в компанията на гълъбите на пл. „Свобода”, обкръжен от деца и захласнати родители, под одобрителните възгласи на импровизирана публика Орбърт Дейвис просвирваше тромпета си с детайли от парчето „Mississippi River” на гиганта в джаза Майлс Дейвис (Mayls Deyvis). Нямаше как да сбъркам тази мелодия, в която е вплетена цялата нежност на един от най-иновативните световни джаз музиканти. Тази мелодия звучеше в центъра на Русе, в една градинка, където големият Орбърт Дейвис, носител на Награда Emmy, свиреше на живо „Река Мисисипи”, в 21-ви век, в един български, но световен град, на брега на световната река Дунав. И всичко това в очакване на големия концерт, наречен „Джазът среща класиката”, който ще остане като един от най-безценните камъни в короната на неостаряващия музикален фестивал „Мартенски музикални дни”.
Разбира се, че „Mississippi River” беше един от гвоздеите във вечерта на концерта + неподражаем южняшки дух, църковно-напевен темперамент, ритмика от роуд фънк джазирането, страхотна енергия и абсолютен контакт с публиката - нещо, в което американските изпълнители са ненадминати. Ами, те просто така са свикнали - да поднасят откровено музиката си и да даряват слушателите си с несметни съкровища от настроение и спомен, който никога не може да отзвучи.
Напиши коментар