1
Първа история
40 години големият кораб минава… пътува и през нашите дни
Георги Минев - боцманът Бай Георги, както го познават всички, свързва 40 години от живота си с кораб "София"
Големият кораб минава… В случая – големият кораб остава. Кораб „София“, с който русенци вече свикнаха да е неизменно на Понтон 11, на брега на река Дунав… „Роден“ през 1983-та година с брат близнак – корабът „Русе“. Неговата история пази живата легенда на борда – Георги Минев или както всички го наричат – бай Георги. С пословичното си чувство за хумор, боцманът обича да се шегува и със себе си, че се е превърнал в инвентар на кораба.
„Корабът го купиха с мен.
Тази година със съпругата ми ще отбележим нашата златна сватба, 50 години заедно. А с другата ми паралелна голяма любов вече сме заедно повече от 40 години – кораб „София“, казва бай Георги, с който няколко часа в спомени не стигат.
Той действително е живата история на кораба. Роден е на 19 февруари 1950 година в село Горско Абланово, Търговищко. Учил в Русе, в Гимназията по дървообработване. Всичко му идва отръки или с двете си ръце всичко може да сътвори. Като войник служил на турската граница в Елхово. Веднага след уволнението започва работа като моряк в „Трансстрой“ Русе, в Козлодуй, в Силистра, за период около 11 години. Като моряк се качва и на кораб „София“ през 1983-та година с първия му капитан – Русин Велков. Боцман става през 1994-та година – най-щастливата футболна година за България. До 2010-та година пътува, а зимата работи по ремонтите на кораба. След това се отдава на заслужена почивка и си отива на село.
Преди две години отново се връща на борда на кораб „София“, вече на Понтон 11. Казва, че са се пенсионирали и сега пак са заедно. Има двама сина като по-малкият е капитан в АППД, а големият е съдия изпълнител. Има и един внук, който често го придружава на борда на кораба.
Няколко пъти, докато разговаряме, бай Георги се просълзява. Не от тъга по миналото, от умиление, от спомени и от силните емоции, към които се завръща. На въпроса – как започна всичко, се изправя и гордо, с подробности, все едно е било вчера, разказва за първата си среща с кораба. „Отидохме да ги получим. „София“ и „Русе“. 20 човека от „Балкантурист“ и екипаж на двата кораба пристигнахме в Сулина, Румъния, на устието на река Дунав. Корабите бяха натоварени на платформа, два дни стояхме, докато ги разтоварят, след което поехме към Русе“, разказва боцманът, който се качва на кораб „София“ за пръв път от самото му пускане във вода.
Посрещането било невиждано и нечувано – повече от половината град се „изсипал“ на Кея.
Екипажите строени, духовата музика свири, всички партийни величия най-отпред. „Посрещнаха ни, както подобава - с питка и шарена сол… и проблемите започнаха незабавно - с КПП-та, митница, не ги пуснаха доста време. Спомням си го като днес. Случи се на 17 октомври и понеже се стъмняваше по-рано, при посрещането бяха съединили два понтона. Такова стълпотворение от хора имаше, че докато полицията разтикваше хората назад, едно момиче падна между двата понтона в Дунава. Бях наблизо, видях всичко, скочих в Дунава, хванах я за косата и я изкарах от водата... После вместо награда, искаха да ме накажат, че съм скочил… Заплашиха ме, че няма да помириша плаване. Добре, че ми се размина. Това щеше да предопредели друг живот за мен“, спомня си бай Георги.
Но в действителност той не тръгва да пътува веднага. „Първата година пуснаха до Будапеща само кораб „Русе“, а „София“ остана да посреща русенци – празнуваха 8-ми декември, Нова година… тръгнахме да плаваме през март 1984-та“.
Така точно преди 40 години моторен кораб „София“ се превръща в емблема на „Дунав турс“ за речен круиз. Любопитен факт е, че заедно с близнака “Русе” са построени в корабостроителница “Де Бисбош”, Холандия. Те са с дължина 113 метра, с над сто кабини, разположени на две палуби.
„Животът, както знаем, е радост и тъга. Макар и рядко, се е случвало и най-лошото, да почине някой от пасажерите. Има строга организация при такива случаи и разписан план за действие. Веднъж обаче се случи така, че при възрастна двойка, съпругът почина в съня си. Взеха го за Германия, а бабата каза: Ще си доизкарам круиза, аз съм си платила, след това ще го погреба. Така и стана. Това в България не ми се вярва да се случи“, разсъждава бай Георги.
Заради такива случаи, а и заради леко пострадали на борда при спъване, падане или някой се ударил в моста, докато не спазвал указанията… неведнъж хеликоптери са кацали на борда, за да осигурят медицинска помощ. Е, и това не се е случвало в България.
Една от най-интересните истории с корабите-близнаци обаче се случила по време на войната в Сърбия, когато бомбандирали и съборили мост при Нови сад. „Тогава големи кораби временно не можеха да преминават, само малки корабчета до 20 души… Как се процедираше… Срещаме се „Русе“ и „София“ от двете страни на въпросния мост на Дунав и прехвърляме пасажерите и багажа от единия на другия кораб. Така едните си продължаваха нагоре по Дунав екскурзията, а другите към Русе“.
Освен от Сърбия, бай Георги пази любопитни истории и от Будапеща. В размирните времена една „съгрешила“ дама била изхвърлена чисто гола от колата на възлюбения си от един от мостовете в реката. Точно тогава наблизо бил и кораб „София“, спасили я, увили я в одеяло, дали й чай, докато дойде полицията… „А за празника на армията в Унгария под същия този мост самолети минаваха отдолу като част от авиошоу. Корабът като е там, чашите по масите треперят, защото вибрацията е много голяма“, разказва още боцманът.
Разбира се, няма как и без история за Дон Жуан на борда. Един от сервитьорите едва се разделил с любимата си на русенското пристанище. „Гаджето го изпраща със сълзи на очи, а в Братислава нашият не издържа, засилва се и скача от кораба – заминавам си, вика, при любовта. Прави разни номера във водата, докато полицаите не го хванаха и го изпратиха с влака за България с придружител, но той и от там скочил… някъде в Словакия. Какво е станало след това, дали се е върнал при любимата, историята мълчи“, смее се бай Георги.
На борда е имало много сватби, но една ще се запомни. Българска камериерка се запознала с пристанищен полицай от Виена. Голяма любов от пръв поглед… „Михаел или Мишо, както му викахме, беше толкова влюбен, обичаше и да си пийва до такава степен, че чак си забравяше пистолета… За сватбата нашата девойка я взеха с полицейски катер от Виена. Голям празник. След това им се родиха две деца, всички им се радвахме на любовта. Докато не дойдоха да живеят в България… Един ден Мишо го понатупали наши момчета в кръчмата и се върна в Австрия. Дълго време разказваше, че в България много лошо бият...“
А това, че боцманът Георги Минев е със златни ръце, се прочуло чак на другите кораби и всички завиждали на екипажа и пасажерите на „София“. „Имахме и свободно време. А аз не стоях мирен. Направих един дървен кладенец, декоративен, беше голяма атракция, защото в него нямаше вода… бъркаш и вадиш кенчета с бира“, смее се бай Георги, който на кърмата в сандъчета засадил домати и чушки и се прочул с незаконната си зеленчукова градина, а от апетитните зеленчуци си откъсвали дори и туристите.
Защото българинът може да има много кусури, но е трудолюбив и навсякъде оставя следа. Бай Георги вече е оставил неговата и дано има на кого да предаде знанията и уменията си, защото хора като него трябва да бъдат за пример на млади и стари. Хора като него са белите лястовици, които движат обществото ни напред и ти се иска само да ги има и да са повече.
Втора история
Силвия Кацарова: Големият кораб и песента за него станаха моя визитна картичка
На 8 юли любимата на няколко поколения певица изпя „Големият кораб минава“ пред препълнения Летен театър в Русе като част от турнето „Обич и песен“
Минава, големият кораб минава…
окъпан в безброй светлини,
навярно без шум от тогава –
пътува през нашите дни.
Минава, големият кораб минава
през моя тогавашен свят,
вълшебства в сърцето ми прави,
годините връща назад...
Пропътувала десетилетия в музикалното пространство и все още един от най-желаните хитове! Кой не си е припявал този рефрен от любимата на малки и големи песен за кораба, изпълнена от една от най-големите ни естрадни звезди Силвия Кацарова… „Тази песен е моя визитна картичка. Живко Колев, който е автор на текста, в своето детство е гледал как минават големите кораби по река Дунав. Години по-късно се вдъхновява да напише този текст, а Любомир Дамянов създава музиката. В началото бях доста резервирана към текста… но те ме убедиха да направя песента. Боже, колко са били прави, защото щях да допусна голяма грешка, тъй като тази песен, където и да отида, е фурор. Винаги е на финала и възпламенява носталгични чувства“. Това заяви специално за читателите на вестник „Бряг“ голямата Силвия Кацарова, изпяла един от най-емблематичните естрадни рефрени. „Корабът отнесе едни времена, в които живеехме спокойно, не усещахме страх. След 90-та година навлязох в друга сфера на живота си по пътя на себепознанието. Това са моите две гледни точки – миналото и настоящето“, сподели още Силвия Кацарова, която на 8 юли изпя „Големият кораб минава“ пред препълнения Летен театър в Русе като част от турнето „Обич и песен“.
Трета история
С кораба може да си сверяваш часовника, по-точен е и от швейцарски часовник
Възхищавал съм се на погледите на влюбени двойки и след 50 години семеен живот, разказва дългогодишният видеооператор Пламен Личев
От 2004-та до „пенсионирането на корабите“ през 2017-та, като видеооператор на двата кораба “Русе“ и „София“, за „Дунав турс“ е работил Пламен Личев. Разказва, че още на първата вечер – Капитанската, го представят на пасажерите и ги запознават, че той ще заснеме филм за тяхното преживяване.
Последната вечер видеото е обработено, монтирано и представено пред публика. „Тогава беше моят миг. Обикновено след аплодисментите, при срещите ни с гостите ставам „Хер Фотограф“ или „Г-н Фотограф“. Уважаваха труда ни, моят и на колегите. „Първият фотограф на кораб „София“ бе Илия Узунов, бил е и оператор в Телевизионния център, за съжаление вече не е между нас. Друг колега, който беше дълги години на кораба – Правдомир Топалов, също много уважаван оператор… Впечатляваха се туристите от това, което им представяхме накрая като продукт и дори тези любители, които си носеха камери и фотоапарати, първи си купуваха филма.
През годините стотици копия рекламираха кораба, пасажерите го показваха на приятели и познати… и те следващите пъти идваха. Близо 25 000 копия съм разпространил само аз през годините, толкова семейства го имат в домовете, а колко хора са го гледали…кой знае“, пресмята Пламен Личев и си спомня за прекрасните кадри, уловени в рамките на всеки 7 дни, колкото бил нормалният круиз, с нощувки във Виена и Будапеща на пристанището. „Освен това бяха предвидени вечерни разходки, концерт на симфоничен оркестър във Виена, в Будапеща всички 150-60 пасажери ги водеха на фолклорна програма и разбира се… на най-вкусния гулаш. И така 15 сезона за по 6-7 месеца изкарах на корабите“, спомня си днес Пламен Личев.
„С кораба може да си сверяваш часовника, по-точен е и от швейцарски часовник. По график е на всяко пристанище до минутата. Случвало се е при проливен дъжд и мъгла, радарите да откажат, но речните кораби няма опасност да потънат, най-много да се забият в тинята, което се е случвало. Какво друго ме е впечатлявало ли? Зарята на Националния празник на Унгария на 20 август в Будапеща. Сега има дори Международни конкурси за заря с музика, но това, което правеха унгарците преди повече от 20 години като съчетание на звук и фойерверки, режисирано и синхронизирано... всички оставахме без дъх“, разказва Пламен Личев. Той никога няма да забрави две семейства от Австрия – върли почитатели на кораб „София“! Знаели разписанието на кораба и много често го причаквали на австрийска земя. Махали от мостовете, корабът им свирвал, поздравявали ги и пасажерите…Това били семейства рекордьори, пътували десетки пъти – над 20-30 с кораб „София“.
„Щастлив съм, че днес корабът не е нарязан за скраб, а е толкова красив и живее нов живот. Мога да изпия едно кафе на палубата, да гледам Дунав от високо… Ето и за сватби е предпочитано място. Толкова сватби съм снимал на борда, пристигат с гостите, капитанът ги жени, но най-впечатляващи са годишнините. Завиждал съм на възрастните хора, които се гледат влюбено и след 50 години съвместен живот“, казва видеооператорът, който се зарича съвсем скоро да ни изненада със съвременен филм за кораб „София“ през погледа на боцмана бай Георги.
Заключение и... ново начало
Днес кораб „София“ посреща русенци и гости на града в изцяло обновена обстановка, изискана атмосфера и вкусна храна. Намерението на инвеститора и собственик Илиян Пенев, който от години успешно управлява верига заведения в Барселона и Сингапур, е за в бъдеще да превърне кораба в paзвлeĸaтeлeн плaвaщ ĸoмплeĸc. Освен pecтopaнт и бaceйн, на борда ще има модерен бийч бар, пиaнo бap и xoтeлcĸa чacт. Съвсем скоро ще отвори врати и магазин на футболната легенда Христо Стоичков.
Снимки: Личен архив, Емил Кьостебеков, Мария Иванова
Тони Керчев
17.07.2024 • 08:43 ч.M/k" София "бе дом за много хора