0
Пламен КАЛИНОВ
На 13 март, понеделник, в хронологията на 57-мия фестивал „Мартенски музикални дни” за пореден път се случи нещо уникално, очаквано-неочаквано, защото на подиума на престижното събитие се качи възмъжалото ни момче и ненадминат виртуоз Евгени Божанов.
В историографията на фестивала това ще бъде вечерта, в която клавирният Херкулес „вече в Христова възраст- на 33!) събори всякакви прегради и задръжки пред смаяния взор и слух на обичащата го безрезервно публика.
С фотографа Евгени Станимиров се опитахме да уловим, да „запечатаме” едно много интересно сценично присъствие, изваяно, разбира се, от невероятната музика, но и от метафоричното ни откритие, че отраженията на прожекторите в сърцето на концертния рояла Yamaha през обектива изглеждаха като огън в гърловината на вулкан, от който тече невероятна музикална магма, полифония на един мъжки апотеоз и върховна наслада от свиренето, която граничи с „отлепяне” от земята и прехвърлянето в други реалности и светове.
В Доходното здание любителите на клавирната музиката имаха възможност да чуят един от най-талантливите ученици на Националното училище по изкуствата в Русе – Евгени Божанов. Пораснал е за изминалите години, дори и за 12-те месеца от последното му свирене в Русе, си помислих, защото отново усетих онази, сякаш вече учетворена взривна сила на мъдреца, който си говори изключително разбираемо с рояла и го кара да изтръгва от утробата си вулканична и титанична сила на внушението.
Пианистът, приеман с какви ли не суперлативи на няколко континента, се върна за пореден път в родния си град, за да зарадва своята обичаща го безрезервно публика с една забележителна програма, включваща изключително трудни, но проникновени клавирни концерти на Ференц Лист (1811-1886) и Роберт Шуман (1810-1856). Двамата ненадминати и много оригинални представители на романтизма не случайно са в тазгодишния рецитал на Евгени. Както сам той призна на предварителния брифинг, предизвикателството да ги изсвири в Русе му е хрумнало в последния момент, като буквално в движение е променил първоначалния замисъл на концерта, в който е трябвало да свири Брамс.
Не знам дали Брамс щеше да бъде толкова романтичен като Арабеска оп.18, До мажор (1839) и Танци на Дивидсбюндлерите оп.6 (1837)- две много трудни творби на Шуман, вероятно заради изключително филигранната нежност в партитурите. Специално неговите арабески ( на Р. Шуман) са „облечени” в особена „женствена” ефирност и носят в себе си белега на романтичната чувствителност на тоновете, които са защитени/подредени в органична елегантност и една специфична естетика. Разбира се, това е много мое лично усещане, но ми се струва че подобно преживяване ми даде изпълнението на Евгени Божанов и аз съм му изключително благодарен за необикновеното пиршество от емоционалност във вибрациите, които навярно усещаше и притихналата като пред буря зала.
Музикалният празник с Евгени Божанов представляваше своеобразно изкачване по стъпалата към небето на неизмеримото щастие от досега с върховно композирана музика и интерпретирането и неподражаемо, вероятно с математическа точност и преданост към оригинала.
Соната-фантазия След прочитане на Данте от Ференц (Франц) Лист превърна рецитала на Евгени в огнен размисъл за сблъсъка на надеждите, страстите, покаянието, разочарованието и възнесението над бушуващата геена на човешкото ни битие, в което все пак любовта е мотор, любовта е апотеоз, любовта е най-красивият пиедестал на живота, всъщност, любовта е висш смисъл и съдържание на пребиваването ни под слънцето.
Беше красиво, бе импозантно и възвишено до Бог. Няма думи, които могат да опишат този концерт. Той просто трябва да се чуе и да се преживее, защото усещането в концертната зала на Доходното бе като докосване до Съвършенството, а то беше заедно с нас и с Евгени Божанов във вълшебния отрязък на неговия пореден и незабравим клавирен рецитал в програмата на 57-мия международен фестивал „Мартенски музикални дни”.
Напиши коментар