Звездата от сериала „Вина” Елена Телбис пред Бряг

астлива съм, че имам късмета да работя и да се развивам в любимата професия

Елена Телбис
Актрисана в моноспектакъла „Prima Faciе”,

 

 

Елена Телбис е родена през месец август1990 г. Във ВеликоТърново. Завършила е бакалавърска степен в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Ивайло Христов, специалност актьорство за драматичен театър. Магистър е по  “Филмова и телевизионна режисура” в НБУ с художествен ръководител проф. Георги Дюлгеров. В момента играе в Театър 199 “ВалентинСтойчев”, Театрална работилница “Сфумато” и Топлоцентрала. Участвала е в много филми. Особено известна стана с ролята на Елина в българския сериал „Вина“.

 

Елена Телбис казва, че с Русе се чувства доста свързана, защото тук живеят и работят любимите й леля и чичо и често им е гостувала ( племенница е на известната русенска невроложка д-р Елена Вачева – б.а.).

Екзотичната й и запомняща се фамилия е свързана с историята за някаква нейна прабаба, която  отровила прадядо й Карол Телбис – родоначалник на фамилията, преселил се от България в Унгария, за да присвои натрупаното му богатство. „Историята е интересна и трагична, но аз лично нямам абсолютно никаква идея дали е истина. Трябва да проуча някой ден.“, зарича се младата издънка на рода Телбис.

 

 

Казва, че в детството си е била много тихо дете. Не си спомня да е показвала ранни артистични дарби – никой от близките й не я е карал да се качва на стол и да декламира пред гостите, нито пък тя е имала желание за това. Но винаги е знаела, че ще е актриса. „Струва ми се, че винаги съм искала и знаела, че ще се занимавам  тъкмо с това“, казва Елена, въпреки, че няма спомен да е гледала представление или филм и да си каже: “Искам и аз така.”

 

Когато пораства,  нещата й се като че ли подреждат точно според „вътрешното й чувство“ от детството. В театралната академия влиза от раз, веднага след гимназията. След 4 години я завършва, и то как!  - с престижната за всеки випускник награда Най-добра актриса на НАТФИЗ за 2013 г. Още отследващата година е назначена на щат в Народния театър „Иван Вазов“, където участва в много представления. През 2015 г. Печели престижната награда „Икар“.

 

Дълбоко вярва, че е важно човек да се занимава отговорно с това, което обича. Другото няма особено значение. Щастлива е, че до момента е имала късмета да работи   и да се развива в областта на любимата професия.

 

След почти10 години роли на театралната сцена, във филми, в крими сериал, критиката я определя като една от най-талантливите и интересни български актриси сега. И все пак, като че ли широката публика я „откри“ в сериала „Вина“, чийто втори сезон наскоро завърши. Актрисата твъди, че няма информация дали ще се снима слеващ трети сезон, но се радва, че сериалът е станал любим на публиката. Всички са положили не малко усилия той да стане добър, така че положителната оценка на публиката е голяма награда за тях.

 

Въпреки славата, натрупана с „Вина“, Елена Телбис в момента се вълнува от друга своя роля – в моноспектакъла Prima Faciе, чиято премиера мина наскоро. Консултант й е голямата актриса Светлана Янчева, с която са и много близки.

 

Мисля, че премиерата мина добре, но няма време за отдъхване, защототепърва представлението трябва да си заживее живота и да се раздиша. Идеята  за него ми дойде, след като прочетох статия за дебюта на театрална сцена на британската актриса Джоди Комър, която много харесвам. Дебютът ѝ е тъкмо с Prima Facie.

Поръчах пиесата и ми стана ясно, четози текст трябва да се направи и у нас. Щастлива съм, че това е нещо, което се  играе в почти цяла Европа в момента. Темите вътре са много. За справедливостта, за истината, за правосъдието, за насилието. За мен беше важно  до мен да има човек, на когото вярвам и мога да разчитам. Светлана Янчева е точно такъв човек. Актриса с безспорен талант и ярко въображение.

 

 

Освен моноспектакъла, в момента Елена Телбис играе в постановките “Заешка дупка”, “Дишай”, “Мери Джейн”. В началото на август й предстоят няколко снимачни дни на пилотен епизод на мини сериал в непопулярен у нас жанр- мокюментъри. Историята е написана от две момчета (Йоан Попов и Теодор Кисьов), завършили при същия проф. ИвайлоХристов и включва целия им клас. И не само.  Но няма да издавам повече. Решили са да ми се доверят каторежисьор и ще се опитам да не ги разочаровам.“, разказва.

 

Автор: Маргарита Трифонова

 

 

D

 

 

 

 

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори